България при цар Симеон Велики (893-927)

През лятото на 896 г. войските на Симеон нанасят тежко поражение на ромеите при крепостта Булгарофигон, като получава големи придобивки от Тракийската местност. В началото на Х век Симеон завладява териториите по Адриатическото крайбрежие и областта Драч (днешна Албания). През 904 г. прави опит да завладее Солун и границата се установява на 22 км. северно от града, което е отбелязано в Наръшкия надпис. През 913 г. цар Симеон опустошава цяла Източна Тракия и превзема Адрианополис (днешен Одрин). През 924 г. Симеон присъединява към България Сръбското княжество. С това завършват успешните Симеонови завоевания, с които България придобива имперско могъщество с излаз на три морета.

Битката при Булгарофигон

Битката при Булгарофигон е голямо сражение между българи и византийци разиграло се през лятото на 896 г., край града Булгарофигон. Битката завършва с победа на България и княз Симеон. Слага се край на Първата Симеонова война (894-896 г.)

Битката при Ахелой

Битката при Ахелой се е състояла на 20 август 917 г. край р. Ахелой, между българските войски, водени от цар Симеон I Велики, и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока, доместик на схолите и главнокомандващ сухопътните сили на империята. България печели решителна победа. Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. Според арабският хронист ал-Масуди в него вземат участие общо 122 000 души.

Цар Симеон I Велики

Симеон I Велики е български владетел (цар),управлявал Първата българска държава от 893 до 927 година. Успешните войни на Симеон срещу Византия, маджарите и сърбите довеждат до най-голямото териториално разширение на България в цялата нейна история и я превръщат в най-силната държава на тогавашна Източна Европа. Неговото царуване е и период на културен разцвет, наричан по-късно Златен век на българската култура.