Покръстването

Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г.

Битката при Маркели

Битката при Маркели, Тракия, през юли 792 г. е сблъсък между армиите на българския кан Кардам и византийския император Константин VI, завършил с разгром на византийската армия. С тази победа на българите е сложен окончателен край на вътрешнополитическата криза на ханството (т.нар. „криза на растежа“), започнала в средата на VIII век.

„Спасителят на Европа“

На 15 август 718 година арабите се оттеглят от обсадения Константинопол, като дават огромни жертви. В резултат на битката Византия е спасена от разгром, а Югоизточна Европа запазена от арабското нашествие. Древните хронисти признават решаващата помощ на българската войска под ръководството на хан Тервел.

Битката при Булгарофигон

Битката при Булгарофигон е голямо сражение между българи и византийци разиграло се през лятото на 896 г., край града Булгарофигон. Битката завършва с победа на България и княз Симеон. Слага се край на Първата Симеонова война (894-896 г.)

Битката при село Ключ

Беласишката битка, известна още като битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион, се състои на 29 юли 1014 г. в хода на българо-византийските войни от времето на цар Самуил. Тя е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец, продължил десетилетия в края на Х и началото на XI век.

Битката при Траянови врата

Битката при Траянови врата, станала на 17 август 986 г., е най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България.

Битката е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София), след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в полите на Средна гора. Значителна част от армията на Василий II е унищожена, а той самият едва успява да се спаси.

Битката при Върбишкия проход

Битката във Върбишкия проход се състоява на 26 юли 811 между български войски, водени от хан Крум, и войски на Византийската империя.

През периода 808-809 г. хан Крум подкрепя бунта на българите в долината на р. Струма, които са там 30-40 год. преди Аспарух и впоследствие присъединява земите им към своята държава. През 809 г. българските войски, водени от хан Крум, завземат византийската крепост Сердика. Отговорът на василевсa не закъснява и в началото на 811 г. византийският император Никифор I Геник организира поход срещу Плиска, столицата на българските канове.

Битката при Ахелой

Битката при Ахелой се е състояла на 20 август 917 г. край р. Ахелой, между българските войски, водени от цар Симеон I Велики, и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока, доместик на схолите и главнокомандващ сухопътните сили на империята. България печели решителна победа. Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. Според арабският хронист ал-Масуди в него вземат участие общо 122 000 души.

Битката при Онгъла

Битката при Онгъла се състои през 680 г. край поселищата в Онгъла.

Възползвайки се от постоянните войни на Византия с арабите, хан Аспарух преминава р. Дунав и навлиза в Малка Скития (днес Добруджа). През 680 г. византийският император Константин IV Погонат организира голям сухопътен и морски поход против навлезлите в земите му прабългарски племена. Теофан Изповедник ни дава косвени указания за броя на ромейската армия, като пише, че императорът свикал „всички теми“. Точни сведения за броя на ромейската войска липсват, но по това време една имперска полева армия е наброявала между 15,000 и 25,000 души. От друга страна нямаме сведения и за армията на българите, но едва ли числеността ѝ е надвишавала 10,000 – 12,000 души.