Омуртаг е български владетел, син на хан Крум. Управлява България от 814 до 831 г. Смъртта на Крум и личността на неговия наследник са будили в историографията различни спорове и интерпретации на събитията. Счита се, че настъпва кратък период от няколко месеца на политическа нестабилност. Изворите споменават за трима български управници за периода 814 – 816 г. – Дукум, Диценг и Цог. Има няколко хипотези за ролята на тези велможи: Крумови военачалници с важна роля в развоя на събитията, но без да владеят трона, кратко последователно управлявали България канове, регенти на малолетния Омуртаг, узурпатори на трона, които го владеят общо.
В началото на 814 г. византийско пратеничество е прието от франкския владетел Лудвиг Благочестиви. Според западните летописци, целта е съюз между двете държави, насочен срещу България. Не се знае дали се стига до съюз, но се предполага, че франкският император не се ангажира с конкретни действия. Въпреки това, новината за преговорите между двете империи стига до Плиска. Така в 815 г. е сключен 30-годишен мирен договор скрепен с взаимна клетвена церемония в Цариград при която император Лъв V Арменец извършва прабългарска езическа клетва, а българският владетел изпълнява християнски обичай. Част от текста на договора намираме в Сюлейманкьойския надпис открит при село Сечище, Шуменско. Договорът се е състоял от 11 клаузи, като до нас са достигнали първите четири:
- Първата клауза уточнява границата в Тракия. Тя започвала от Черноморското крайбрежие при Девелт, минавала по окопа Еркесия, продължавала към Макри Ливада (Хасковско) на река Марица и оттам – към Родопите и Стара планина, но без да включва Пловдив и областта му;
- Втората клауза урежда въпроса за славяните, които живеят в пределите на Византия.
- Третата клауза урежда въпроса за славяните от крайморската област.
- Четвъртата клауза урежда размяната на пленници.
Първа българска държава 