Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам. По време на неговото управление България засилва позициите си на Балканския полуостров и в Европа, благодарение на множество победи на бойното поле. Крум започва да приобщава славяните към властта, прокарва първите общовалидни закони в Първото българско царство и започва провеждането на административна реформа.
Традиционно владетелите от прабългарски произход от периода преди покръстването в съвременната българска историография са наричани с централноазиатската титла кан/хан. В Хамбарлийския надпис, който е на гръцки език, използван като официален в Българската държава по това време, Крум е наречен с византийската титла архонт.
Крум е от прабългарски произход. Смята се за основоположник на т.нар. Крумова династия. Някои историци смятат, че Крум произхожда от Куберовия клон на рода Дуло и е нов човек в Плиска, но тяхното мнение не е подкрепено от достигнал до нас исторически извор. Той дава начало на нова династия- Крумовата, която продължава до края на X век:
| Владетел | Управление |
| Крум | 803-814 |
| Омуртаг | 814-831 |
| Маламир | 831-836 |
| Пресиян | 836-852 |
| Борис I | 852-889 |
| Владимир Расате | 889-893 |
| Симеон I | 893-927 |
| Петър I | 927-969 |
| Борис II | 969-971 |
| Роман | 977-997 |
Първа българска държава 