България при хановете Крум и Омуртаг (803-831)

По времето на Крум (803 – 814 г.) франките от северозапад и българският владетел Крум от изток ликвидират изпадналия в криза Аварски хаганат. България разширява своите предели до Средния Дунав или до р. Тиса на север, а на запад до р. Днепър (днешна Украйна). По-късно към ханството са присъединени областта Средец и части от Тракия. За пръв път се въвежда административно делене в страната, доведено до изграждане на цялостна административно-териториална система (комитати) при управлението на Омуртаг с управители (комити) назначавани от централната власт в Плиска.

Битката при Върбишкия проход

Битката във Върбишкия проход се състоява на 26 юли 811 между български войски, водени от хан Крум, и войски на Византийската империя.

През периода 808-809 г. хан Крум подкрепя бунта на българите в долината на р. Струма, които са там 30-40 год. преди Аспарух и впоследствие присъединява земите им към своята държава. През 809 г. българските войски, водени от хан Крум, завземат византийската крепост Сердика. Отговорът на василевсa не закъснява и в началото на 811 г. византийският император Никифор I Геник организира поход срещу Плиска, столицата на българските канове.

Хан Крум

Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам. По време на неговото управление България засилва позициите си на Балканския полуостров и в Европа, благодарение на множество победи на бойното поле. Крум започва да приобщава славяните към властта, прокарва първите общовалидни закони в Първото българско царство и започва провеждането на административна реформа.