България при цар Самуил (997-1014)

След като източната част попада под византийски контрол през 971 г. западната част е овладяна от братята Комитопули, като по-късно най-малкия от тях- Самуил става едноличен владетел. Той успява да добави територии на запад и на юг. Столица от 997 година е Охрид, дн. Македония.

България при цар Симеон Велики (893-927)

През лятото на 896 г. войските на Симеон нанасят тежко поражение на ромеите при крепостта Булгарофигон, като получава големи придобивки от Тракийската местност. В началото на Х век Симеон завладява териториите по Адриатическото крайбрежие и областта Драч (днешна Албания). През 904 г. прави опит да завладее Солун и границата се установява на 22 км. северно от града, което е отбелязано в Наръшкия надпис. През 913 г. цар Симеон опустошава цяла Източна Тракия и превзема Адрианополис (днешен Одрин). През 924 г. Симеон присъединява към България Сръбското княжество. С това завършват успешните Симеонови завоевания, с които България придобива имперско могъщество с излаз на три морета.

България при княз Борис I (852-889)

По времето на княз Борис българската държава изпитва големи военни неуспехи, най-вече в битките с Византия до 863 г. Източната Римска империя превзема части от Родопите и Тракия, което принуждава Борис да сключи мирен договор с ромеите и да приеме християнската религия.

България при хан Пресиян (836-852)

Успешното управление на хан Пресиян (836-852) запазва и отвоюва на България обширни територии от земите по Средния Дунав до Беломорието и от Днестър до днешна Албания, територии с големи природни богатства. Той обединява и приобщава към държавата славянските племена от Родопите и Македония.

България при хан Маламир (831-836)

През 836 г. византийците нарушават договора, като император Теофан (829-842) предприема поход срещу България и опустошава пограничните области. Българите не остават безразлични и голяма войска под командата на кавхан Исбул нахлува във византийска територия и стига до околностите на Одрин. След това се насочва към Пловдив. Хан Маламир и кавхан Исбул преговарят с жителите му. ”Филипополяните” отварят вратите и българските войски влизат победоносно в града. Оттогава (836) Пловдив трайно се включва в пределите на България. Предполага се, че тогава е присъединена и част от Родопите.

България при хановете Крум и Омуртаг (803-831)

По времето на Крум (803 – 814 г.) франките от северозапад и българският владетел Крум от изток ликвидират изпадналия в криза Аварски хаганат. България разширява своите предели до Средния Дунав или до р. Тиса на север, а на запад до р. Днепър (днешна Украйна). По-късно към ханството са присъединени областта Средец и части от Тракия. За пръв път се въвежда административно делене в страната, доведено до изграждане на цялостна административно-териториална система (комитати) при управлението на Омуртаг с управители (комити) назначавани от централната власт в Плиска.

България при хан Тервел (701-721)

Първото стратегическо териториално разширение на юг – завземането на областта Загоре – става по време на управлението на наследника на Аспарух – Тервел, през 705 г. Византийският император Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) отстъпва областта на българите, заради оказаното му от българския владетел съдействие за повторното му възкачване на трона в Константинопол.

България при хан Аспарух (681-701)

Непосредствено след войната с ромеите Аспарухова България обхваща земите от северните склонове на Стара планина на юг, до река Дунав на север и от р. Искър на запад до Черно море на изток. От юг съсед ѝ се явявала могъщата Византия, от запад – Аварски хаганат, от изток – хазарите, които били завзели териториите на Кубратова България. В престолен град (вероятно не веднага след подписването на договора) се превръща укрепеното селище Плиска.